Въпреки ангажиментите си по време на световните финали в Русия, легендарният Христо Стоичков отново подготви изненади за зрителите на предаването "Код спорт" по ТВ+. Първи пред Камата и камерата на телевизионния гигант "Унивижън" застана мексиканският национал Андрес Гуардадо.

- Андрес, благодаря ти, че прие да дадеш това интервю!
- Удоволствие е за мен!

- 31-годишен, а вече 142 мача в националния отбор.
- 142?!

- 142. Лесно е да го кажеш. Аз и ти обаче знаем какво наистина стои зад тази цифра. Разкажи ни как се чувстваш да си наполовина от Мексико и наполовина от Бетис?
- Истината е, че се чувствам много добре. Гордея се с кариерата си досега, както на клубно ниво, така и в националния отбор. За всеки футболист това е нещо като сбъдната мечта - да играеш за родината си, както и в едно от най-силните първенства в света - испанското. Както ти спомена, имам над 140 мача и участие на четири световни първенства - звучи някак лесно, но съвсем друго е, когато човек го постигне. Толкова много неща съм преживял, че удоволствието от преживяното по терените е двойно.

- Сигурно е много трудно да се опиташ да сравниш ПСВ Айндховен с Бетис, но си спомням, че когато играеше в Холандия, там феновете пееха твоето име. Беше истински идол за тях. Дали един ден ще чуем привържениците на тима от Севиля да пеят по същия начин?
- Дано! Това е истинска подкрепа от страна на публиката, която най-добре мотивира всеки играч. Кара те да се чувстваш обичан и ти дава крила, за да дадеш всичко от себе си, да чувстваш дълг към отбора си и да играеш дори по-добре от обичайното ниво. Мисля, че такава обич, като тази която ми показаха феновете на ПСВ Айндховен, досега не съм чувствал. Мога само да я сравня с онази още в началото на кариерата ми, когато бях в родния Атлас. Фактът, че го правят за теб феновете на толкова голям отбор като ПСВ Айндховен е наистина голямо признание. Всичко, което се случи там ще бъде винаги на едно наистина много специално място в сърцето ми и ще остане като мил спомен за цял живот.

- Но най-хубавото нещо са съпругата ти Сандра и синът ти Максимо - прекрасното ти семейство, нали?
- Човек не може да иска от живота повече от това. Понякога хората казват, че семейството е мотор на живота и мисля, че моят случай е доказателство за тази максима. Те са двигател, както за живота ми, така и за професионалната ми кариера. Нещото, което ме кара да се събуждам щастлив всеки ден, да минавам с усмивка дори и най-тежките тренировки, да се боря ежедневно. Все още се чувствам млад на 31 години и се надявам да ми остава много до момента, в който ще се оттегля. С всеки изминал ден усещам, че остава все по-малко време от кариерата ми и започвам да оценявам повече нещата, които преди това просто не съм забелязвал или съм считал за даденост. Приоритетите на човек се променят много, когато вече има собствено семейство. Аз съм в момент от живота ми, в който се опитвам да се наслаждавам на всичко, а синът ми и съпругата ми правят така, че се радвам двойно повече на всичко хубаво в живота.

- Бетис е клуб с голяма история в Испания. Какво можем да очакваме още от Андрес там? Готов ли беше за това предизвикателство?
- Точно това ме накара да премина в Бетис и да мечтая за успехи тук. Човек трябва да търси развитие в кариерата си. Изключително добре се чувствах в предишния ми клуб ПСВ, но човек не трябва да спира да се развива, а трябва да търси нови предизвикателства. Вече една година съм в Севиля и мога да кажа, че съм много доволен от факта, че приех офертата на Бетис. Публиката е страхотна, но за добро или за лошо е също и много взискателна. Проектът, по който работим е нещо ново. Ръководство на Бетис е наистина стабилно, като през тази година бяха направени много силни трансфери и разбира се не закъсняха резултатите и мечтите за успехи и в Европа. Успяхме наистина да изненадаме приятно феновете и засега можем да кажем, че проектът е успешен. В личен план също съм доволен с развитието на нещата и мечтая за повече. Освен това, да постигнеш нещо с по-скромен клуб като Бетис е много по-голям успех, от това да го направиш с някой от грандовете, абонирани за титлата или за купата.

- В днешно време, когато има някакво интересно видео, то обикаля света и може да бъде видяно по всякакви канали, интернет, телефони... Гледах едно видео, в което ти си с Максимо на ръце след мача с Барселона и се срещате с Меси за автограф и снимка.
- Не знам кой беше по-щастлив от двама ни тогава. Дали Максимо или аз. (смее се). Това е така, защото мисля и съм го повтарял нееднократно, че Меси е най-великият футболист в историята. Казвам го, съзнавайки, че от преживяното и времето, в което ми е определено да живея, може да изпускам някоя легенда. Да, не съм имал щастието да гледам всички големи фигури, но за мен Меси е човекът-футбол. След всичко, което стана в онзи мач с Барселона и независимо от тежката загуба, аржентинският маестро е ненадминат.

- Това е част от футбола.
- Да, разбира се, но след всичко това си казах, че трябва да спазвам приоритетите си - семейството и да се наслаждавам на живота. Така че след всичко това - тежкото поражение на Бетис от Барса, фамозното изпълнение на Меси, при което ми прокара топката между краката, реших да го помоля да се срещнем. Това за мен бе среща с най-добрия в света и осъзнах, че играя футбол на такова ниво, което ми позволява да се видя с него. Щастлив съм за онези мигове, а и знаете, че човек за сина си трябва да е готов на всичко. Максимо много искаше да се запознае с Меси. Той обожава футбола, независимо, че още не прави разлика между Барса, Реал, Кристиано и Меси. Просто му харесва футбола. Всеки ден си сменя фланелката и така един ден е от Бетис, друг ден от Реал, Барселона, Испания, Мексико... Много обича футбола и му разказвам постоянно за Роналдо и Меси - двамата големи на нашата епоха - истински футболни чудовища. Така че той просто ме помоли да се запознае с Меси. Казах си; Това ще бъде наистина голям спомен след години за него, когато вижда снимката, на която сме с него и с Меси. Реших да изпълня желанието му, независимо от всичко.

- Спомняш ли си дебютния ти мач в националния отбор?
- Дебютирах през 2005 г. Ако си спомням добре, трябва да е било 15 или 17 декември 2005 г. Приятелски мач с Унгария, в който спечелихме с 2:0. Беше един от онези странни мачове на националния ни отбор, в които виждаш наистина много нови лица. Аз бях едно от тези. Бях още много млад. Играх само 15 минути, но в този кратък период изглежда Рикардо беше забелязал нещо в мен, повика ме отново за следващия мач и ме пусна пак за 15 минути срещу Парагвай. Така попаднах в списъка му за мондиала в Германия и направих дебюта си на световно в осминафинала срещу Аржентина. Беше толкова главоломно, че тогава се опитвах да погледна назад и да разбера как съм се озовал в онзи важен мач, а само година преди това даже не бях професионален играч! Вече бях на осминафинал на световно, изправен срещу Рикелме, Креспо, Сорин, Хайнце... Самият Меси беше на резервната скамейка, но на терена бяха Савиола, Тевес.... Чудех се как бях попаднал там. Истината е, че на професионално ниво това е споменът, който винаги ще нося с много любов. Това беше преломен момент в кариерата ми, който ми показа, че мога да стигна на едно следващо и по-високо ниво.

- Важен ли е за Андрес Гуардадо треньорът Рикардо Лаволпе?
- Не е важен, а изключително важен! Ако той тогава беше решил, че съм прекалено млад и ще имам шанс да дебютирам в националния отбор по-късно, развитието ми щеше да бъде напълно различно. Благодарение на това, че ми гласува доверие точно тогава, успях да постигна толкова неща още докато бях млад - да се наложа като твърд титуляр в националния отбор, да ме вземат в Депортиво (Ла Коруня) и всичко което последва след това. Разбира се, всеки трябва да се бори за това, което иска да постига и то е плод на усилията му, но ако тогава Рикардо не си беше казал, че иска да вкара онзи 19-годишен младеж точно в онзи мач, не знам днес къде щях да бъда.

- След това дойде още един мондиал.
- През 2010-а.

- Да, през 2010 г. И той ти донесе хубави спомени, нали?
- Винаги е така, когато отидеш на световно първенство. Да си в селекцията на Мексико за втори път вече става нещо наистина незабравимо. Обаче, както съм казвал и преди, на това световно очаквах много повече. Аз лично чувствах тогава, че съм в топ форма и в най-добрия момент от кариерата ми, но поради една или друга причина Хавиер Агире нямаше пълно доверие в мен. Така стана, че тогава той ме накара да изживея световното по странен начин. Не бих могъл да кажа лошо, но беше странно. Накрая все пак играх почти във всички мачове, с изключение на този срещу Франция, но не ми беше позволено да изпълня ролята, която исках и затова споменът от това световно е леко сладко-кисел.

- А през 2014 г.?
- Е, да, през 2014 г. беше точно обратното.

- Трети мондиал. Чак след като го направи човек разбира, колко важно постижение е това.
- Така е. Спомням си го с голяма любов, защото това беше световното, в което всичко беше наред, в сравнение с шампионата на планетата преди четири години. Сезонът преди мондиала не беше много успешен за мен. Бяха ме преотстъпили в Байер (Леверкузен), където нещата не ми се получиха добре. Освен това елиминациите бяха много трудни и успяхме да се класираме в последния момент след бараж срещу Нова Зеландия. Много от играчите ни не бяха в добра форма, сред които и аз. Мислех до последно, че селекционерът Ерера няма да ме повика, но той го направи. С усърдни тренировки и добра игра в контролите успях да спечеля място. Затова си спомням това световно с голяма любов, защото всичко беше наред, с изключение на крайното ни класиране, но то е такова общо взето на всички мондиали. Играх във всички мачове, вкарах гол срещу Хърватия и това ще остане завинаги, защото да отбележиш на световно е нещо незабравимо.

- Има нещо, свързано с футбола, което ти правиш за децата. Фондацията ти е много важна. Това, което най-много ми харесва в теб, е твоята скромност. Ще продължаваш ли да правиш тези добри дела с твоята фондация?
- Да, разбира се! Много сме щастливи с нещата, които правим там. За тези, които не знаят - президент на фондацията е съпругата ми. И за семейството ни е наистина важна. За нас фондацията е все едно, че имаме второ дете. Това е братчето на Максимо, за което трябва да полагаме грижи всеки ден, да му обръщаме постоянно внимание. Да се опитваме то да расте с всеки изминал ден. Днес сме в провинция Гуадалахара, където се опитахме да помагаме след земетресението - задължение на всяка фондация според мен, но за нас най-важни са дечицата от проекта ни "Къща и Дом". Искам тези деца да растат щастливи и да станат достойни хора и граждани. Да им дадем инструментите за развитие на техния талант и да ги държим далеч от пороците. Работим по наистина много проекти. Имаме съвместен такъв с Фондацията на Бетис и ще организираме събития с тях. Това ще бъде голям импулс за фондацията ни и се надяваме да продължаваме да растем, защото в края на краищата целта ни е да помагаме на колкото се може повече деца, защото малчуганите на Мексико имат нужда от нея. Ние го правим с цялата ни душа и в рамките на възможностите ни.

- Помагат ли хора на фондацията ти?
- Истината е, че все повече и повече хора искат да помагат. Това, че съм Андрес Гуардадо помага, но не отваря всички врати. Трябва да полагаме усилия. Трябва да правим всичко добре, да заздравяваме и правим нови връзки с бизнеса и властите. Понякога може да те изслушат, защото си известна футболна звезда, но после трябва да покажеш, че работиш, че постигаш целите си и че наистина помагаш на децата. За това точно се борим през тази година и половина на наистина интензивна дейност на фондацията. Печелим това, че стъпчица по стъпчица успяваме да завоюваме доверие, да се виждат резултати и хората от уста на уста да носят доброто име на фондацията ни. За да може големите марки и фирми да ни забелязват все повече и повече, и да ни помагат. За да можем ние, от своя страна, да помагаме на децата, които са наш приоритет.

- Искам да разкрия пред теб една тайна. От днес имаш още един съдружник и помощник.
- Много благодаря! Всеки, който иска да бъде наш съдружник, е добре дошъл.

- Само казваш какво, къде и кога и го правим!
- Ще разчитам на теб, защото легенда като теб е винаги добре дошла!

- Трябва да знаеш, че левичарите никога не пропускаме!
- Моят син вече играе с левия крак!

- Левичарите никога не пропускаме!
- Много ти благодаря!

- Трябва да сме единни, за да докажем на хората, че си решил да правиш точно това, защото те самите и обществото имат нужда от него.
- Животът ме е научил да съм благодарен и на малкото. Човек трябва да използва всичко, за да стигне до сърцата на повече хора. За щастие имах един прекрасен пример, който да следвам и който е Рафа Маркес. Той за мен е пример във всяко едно отношение. Рафа ме заинтригува преди много години, когато бях още младеж и той точно ме покани на едно събитие на неговата фондация. Тогава си казах: Виж какъв баща е той за тези деца, какво ниво и как помага на хората! Следях всичко, което прави, запомнях важните неща и си водех записки, както се казва. Жена ми е най-важна в тази фондация и съм много щастлив, че го постигнахме и ще продължаваме така и занапред. Да гледаме второто ни дете с любов и да му помагаме да расте.

- Запазих си последния въпрос за накрая.
- Стреляй!

- Рафа Маркес. Великия Кайзер..
- Да. Великия Кайзер!

- Капитан, легенда.. Какво ще ми кажеш за Рафа?
- Какво мога да кажа... За мен Рафа е най-достойният за следване пример. Той излезе от същата футболна школа, от която и аз. До 18 години ходех да го гледам с Атлас - отборът, който е голямата ми любов. После следях изявите му в Монако и как триумфира там. След това периодът му в Барселона, изпълнен с много запомнящите се моменти. След Испания се завърна в Леон и отново триумфира... Той бе от тези футболисти, които са докоснати свише. После имах невероятното щастие да се запознаем лично и да съжителстваме много години в националния отбор. Беше голям пример за мен! Много го ценя, много го уважавам, много му се възхишавам! Могат да му се случат много и най-различни неща, но представата и отношението ми към него никога няма да се променят. Повтарям -той беше най-големият пример за мен, за да постигна всичко във футбола

- Андрес, много ти благодаря. Пожелавам ти никога да не получаваш контузии, левачката винаги да работи и много победи и успехи занапред!
- Дано! За радост на мен, на съотборниците ми и на всички мексиканци!