Още по темата

 

Бранителят на Левски Холмар Ейолфсон пристигна преди повече от две години в клуба и се наложи бързо като основен играч. Преди година той претърпя тежка контузия, която го извади за дълго време от терените. В последният месец исландецът се завърна и отново е стълб в защитата.

"Чувствам се готов. Усещам, че всичко в крака ми е здраво и стабилно. Не забравям за контузията, но усещам, че мога да съм на същото ниво, на което бях преди травмата. Мога да кажа, че сега вече няма никакъв страх, влизам в единоборства. Нямам онова усещане, че това може да се случи отново", каза той.

"Всичко е чудесно в България. Тук сме вече над две години и се наслаждаваме. Времето е много хубаво през лятото. Жена ми харесва много града, ходи на разходки и има много неща, които да прави през свободното време. Дъщеря ми ходи на градина вече. Всичко е много хубаво."

"Когато бях на лагера на националния отбор, треньорът ме попита как е в България. Но всъщност ме е питал и преди това, а и сме си говорили със съотборниците. Казах им това, което казвам и на вас – има какво да се прави. Говоря извън футбола и тренировките. Относно футбола – ще бъде тежък мач и за двата отбора. Разбира се, първо ние трябва да победим Румъния, а вие Унгария. Ако това се случи, ще бъде тежък мач помежду ни."

"Имам съотборници в българския национален отбор, ще бъде интересно. Мачът би бил специален за мен. Европейското първенство е достатъчна мотивация, но този мач ще бъде различен за мен", продължи защитникът пред Блиц.

"Лудогорец? Разликата не е добра за нас. Но хубавото е, че има още много мачове и Лудогорец може да загуби точки. Сравнявам първенството с това, което беше преди две години и давам пример с Царско село. Въпреки, че са назад в класирането, тимът играе добър футбол."

"Генерално първенството е станало по-силно и това отваря възможности Лудогорец да загуби точки в мачовете срещу другите отбори. Разбира се, ние в същото време трябва да сме фокусирани и да не губим точки. Всичко ще се реши в плейофите, тогава разликата може да бъде скъсена много бързо в мачовете помежду ни."

"Аз съм много адаптивен по отношение на треньорите. А и в моята кариера съм имал около 20 треньори. Когато нещата в един отбор не вървят, първо се сменят треньорите. Играчите трябва да можем да се адаптираме към изискванията и методите на новия треньор, защото всеки си има свои методи и изисквания. В Левски не съм имал никакви проблеми при смяната на треньорите."

"Усещаме и виждаме, че новото ръководство прави много за инфраструктурата на клуба – нови съблекални, нови тренировъчни терени. Модернизира се клубът и условията, имаме нов фитнес. Всичко е доста по-организирано и се усеща, че Левски се движи в правилна посока. Разбира се, има още неща, които да се подобряват, но ситуацията определено се променя към добро откакто съм тук."

"Сработването между двама централни защитници е много важно. Но също така трябва да обърнем внимание, че с Яблонски бяхме под ръководството на Делио Роси. Неговата тактика беше фокусирана върху защитата и върху това, че целият отбор трябва да помага в отбрана. Това помага много на централните защитници – имаме повече пространство, повече подкрепа. Отборът беше по-компактен."

"Сега играем по-офанзивен футбол с повече преса. Това означава, че може да се движим повече по терена и да отбелязваме дори голове, но ако пресата не работи добре, тогава противниковите нападатели имат повече пространства. По-трудно е за защитниците, но мисля, че имам добро разбирателство с Нуно и с Янис. Който и от нас да играе, мисля, че се справяме добре."

"Много се забавлявам с Хали Таим, той постоянно се шегува. Близък съм с Дени Алар, понеже и двамата говорим немски. Като цяло, откакто съм в Левски, отборът никога не е бил толкова сплотен и единен, колкото е сега. Разбира се, винаги има групички, това е във всеки клуб и не може да се избегне. Но в момента тези групи са много по-комуникативни и близки помежду си, отколкото когато и да е било."

"Да, разбира се, че мечтая за Англия. . Ако Ливърпул дойде и ми предложи месечна заплата от 1 лев, отивам веднага. Но аз съм реалист – на 29 години съм, мога да играя още 6-7 години. Не е добра перспектива за трансфер в Англия. Разбира се, никога не трябва да се отказваме. Между другото в един мач от Висшата лига бях на резервната скамейка – докоснах се до този футбол", добави Холмар.