Още по темата

 

Велизар Димитров е достатъчно популярно име в българския футбол. Човек, врял и кипял в големи мачове. И в ЦСКА, и в националния отбор. Три пъти шампион с ЦСКА, два пъти носител на Купата на Украйна с Металург Донецк, още една Суперкупа.

Има над 30 мача и 4 гола за националния отбор, с който участва на европейското първенство в Португалия през 2004 година. Потърсихме го за всичко, което се случва около националния отбор и други теми.

Ето откровеният разговор с Велизар пред Букмейкър Рейтинги:

- Велизаре, вярваше ли, че 15 години по-късно от участието ни на Евро 2004, ще се случват такива неща във футбола ни?

-Спомням си един домакински с Люксембург – едва се измъкнахме, като победихме с 4:3. Тогава си мислех, че е било плод на случайност, но явно не е било така. Това, което се случва, е меко казано пародия, имитация на футбол, на желание. Всички тези хора на терена успяха да излъжат за пореден път българския народ, защото преди това ни обясняваха как ние сме 11 и те са 11 и имаме шансове. Естествено, само лаиците можеха да се хванат на такива обещания. Аз в съзнателния ми живот по-слаб, безидеен и дезориентиран национален отбор не съм гледал. Даже не съм гледал отбори от ранга на Андора и Сан Марино да играят толкова безидейно. Крайно време е да си понесат отговорността. Достатъчно време и журналисти, и фенове ги пазехме. Имаха отличен комфорт, но нямат право да се подиграват по такъв начин с българския народ независимо, че срещу нас беше един от силните отбори, но не някакво страшилище. Нека нашите футболисти да си направят анализ, самокритика и самооценка и ако има доблестни хора и мъже, на своя глава да се откажат да носят националната фланелка.

-Смяташ ли, че има такива мъже в отбора? Повечето от тях много скоро отново ще са звезди в Инстаграм и социалните мрежи?

-Ако не ги е срам, си е лично за тяхна сметка. Мен ме беше срам да ги наблюдавам. Затова играят и по такива нискоразредни отбори, защото явно такъв им е манталитетът. Ако имаш реална самооценка и знаеш къде си сбъркал и искаш да работиш, за да промениш нещо, нивото им може да се вдигне. Иначе – нямат никакъв шанс.

-Връщам те пак на твоето време, когато след равенства с ЦСКА, например, преживявахте меко казано трудни моменти.

-Така беше – след равенства, след трудни гостувания, дори след победи с 2:0 или с 2:1 – феновете показваха недоволство и бяхме разпъвани на кръст. Но времената бяха други. Сега имат пълната свобода да правят, каквото си искат и злоупотребяват с феновете. Стадионите не случайно са празни. Защото, когато отидеш да гледаш и отсреща виждаш един позор и безхаберие, дал си някаква сума от джоба си, за да ги гледаш, се чувстваш излъган. Тяхното безхаберие обхваща за съжаление и феновете и поради тази причина стадионите са все по-празни.

-Вероятно добре си спомняш трите равенства в квалификациите за Световното през 2010 година. Те бяха през есента на 2008 година срещу Черна гора, актуалния световен шампион тогава Италия и Грузия? Тогава ние журналистите разпънахме на кръст Пламен Марков, защото е използвал дефанзивна тактика срещу Италия…

-Да, да – как да не си спомням. Тогава критиките бяха убийствени – и сам отбелязваш, след равенство с Италия, който беше световен шампион. Ние тогава наистина излизахме, за да побеждаваме дори и големите. Да се надиграваме с тях, колкото можем. А не само на приказки, че и те са хора, и ние сме хора. Мисленето ни беше съвсем различно. А спомняте ли си, че малко по-късно през същата 2008 година смениха Пламен Марков след една загуба в контрола 1:6 от Сърбия. Беше бенефис на Саво Милошевич и след поражението го смениха. В контрола?! За какво говорим въобще?

-А сега?

-Сега трябва да се търси някакво решение. Затова тези хора в БФС са назначени, за да направят промени. Ако ще и да са кардинални, но нещата не могат да продължават така, защото, ако си мислим, че сме в лош временен период, но ние не можем да победим Косово и Черна гора, а Англия те пердаши и можеше да те победи с двуцифрен резултат и ако си мислим, че това е моментно, а в следващите квалификации всичко ще се промени, значи копаем дъното.

-Кажи какво се промени за този период от 15-20 години? Какво се случи, за да копаем това дъно?

-Преди времената бяха съвсем различни – по наше време излизахме сутрин и те прибират родители или баби и дядовци вечерно време. По цял ден си ангажиран с футбол или с друг спорт. Сегашното поколение е много изнежено, навлязоха много технологии – това отнема страшно много от времето. Не се концентрират само в спорта. Другият проблем е в школите. Аз не познавам треньорите в школите. Всеки, който реши и иска да става треньор, изкарва някакъв лиценз и води деца и юноши. Естествено – за много малко пари. Те объркват децата още в най-ранна възраст. Качествените специалисти струват по-скъпо, а на никой шеф не му се дават пари за тях. Аз ги разбирам, че са насочени към първия отбор. Няма как един собственик да си позволи десет години да развива школа и да не чака резултати в първия отбор. Няма такива. Поне не и тук в България. Това са страшно много средства, които влагат и ако трябва да бъдем честни, трябва да сме им благодарни, че има и такива хора, които си дават парите за футбола, но в случая е все едно ги хвърлят на улицата.

-Нека пак да те върна на футболистите от националния отбор. Те сякаш нямаха желание да играят с топката, само я гледаха как минава покрай тях.

-Поведението им е необяснимо. На всеки се случва да не му вървят нещата в даден мач. Като виждаш, че нещата не ти се получават, трябва да направиш друго, за да си полезен по някакъв начин. Ако ще само на единоборства и центрирания, на някакъв организиран хаос, но трябва да промениш нещо. Не може 90 минути само да тичаме около тях и те да си разиграват коня. Сбийте се – няма да играем футбол, ако трябва да развалим мача. Как може мач без да получиш жълт картон?! Такъв респект им се отдаде на англичаните, сякаш играхме срещу някакви богове. Затихнали още от първата минута, получаваме голове и нищо. Така се получава и когато нямаш самочувствие и качества.

-Виждаш колко треньори минаха и моето лично мнение е, че бяха употребени в националния отбор. То не бяха Стоичков, Пенев, Мъри, Хубчев и сега Балъков…

-Да не забравяме, че всички тези треньори работиха с абсолютно същите футболисти. Това е материалът в момента – нямаме други играчи. Дали двама-трима ще влязат или излязат, разликата е никаква. Нямаме класен футболист. Нали знаете обаче, че рибата се вмирисва откъм главата. Ако оставим нещата така и няма никакви промени, ще задълбават и ще станат още по-трагични. Виждате отбори като Лихтенщайн, Люксембург – печелят точки в групите си. Дори не говоря за Косово и за някои от останалите, които имат по 10-12 точки. Просто хората се развиват, а ние – не. Може би и държавата трябва да се намеси по някакъв начин, но нещата не могат да продължават така. За да не започнат да ни бият Сан Марино и Андора, трябва на момента да се коли и да се беси. Иначе ставаме футболно джудже. Някои казват – ами, държавата ни е такава и затова футболът ни е такъв. Не съм съгласен. Преди 20-30 години държавата ни беше на същото положение, но помните златното поколение. После ние играхме на европейско първенство, повече от половината момчета от моето поколение в националния отбор, играеха в чужбина. И то в средно европейски сериозни отбори. Само да попаднеш в разширения състав от 20 души и да си от вътрешното първенство, беше постижение.

Вижте ТУК цялото интервю на Вили