Още по темата

 

998, 999 и 1000. Топката не спираше да върви и постоянно сменяше своя притежател. Жорди Алба към Рики Пуч, Рики Пуч към Серхио Бускетс, той към Артур Мело. Бразилецът намери Сержи Роберто, той пък Жерар Пике, а защитникът закова актива си на 100 (паса), след като не получи шанса да играе с никой друг. Кике Сетиен седеше на пейката заедно със своя асистент Едер Сарабия. Когато оставаше половин час до неговия дебют начело на Барса, той сякаш все още не можеше да повярва, че е тук. Празните седалки се издигаха над тях и новият треньор мълчаливо наблюдаваше играчите. Вече "неговите" играчи, които загряваха с кълбото. Два часа и половина по-късно, когато бе свирен последният съдийски сигнал, топката все още бе там - в техните крака.

"Получиха се някои от работите, които исках", признава Сетиен. Преди всичко обаче той бе видял нещото, за което казва, че всички футболисти желаят - да имат притежанието. Барселона спечели само с 1:0 срещу Гранада, ала другите цифри зашеметиха всички.

Пике бе един от четиримата играчи, които стигнаха до 100 подавания, 98 от тях точни. Щяха да са петима, ако Иван Ракитич бе направил още два, а Лео Меси остана само на 7 от стотицата. Рики Пуч пък бе на терена само 22 минути, но за това време се отчете с повече пасове от всички играчи на Гранада. Серхио Бускетс бе над всички и записа уникален рекорд за този сезон в Ла Лига - изумителните 157 подавания в двубоя!

Общо Барса опита 1005 подавания, имаше 82,6% притежание на топката, подобрявайки върха от миналия сезон - 82,5% срещу Бетис, който пък бе воден тогава именно от сегашния наставник на лос кулес. И ако мачът с Гранада е бил много "Сетиен", той също бе и много "Барса", каквато трябва да бъде. Защото само два тима в историята някога са опитвали повече пасове в първенството и тяхното име отново е Барса - на Пеп Гуардиола и Тито Виланова през 2011 и 2012-а. Само два пъти пък са регистрирани по-висок процент притежание, откакто Оpta започва да прави статистиката. И двата пак са в ерата на Гуардиола - 84% срещу Сантандер и 83,9% срещу Леванте през месец май 2011 година. Бяха изминали цели 326 мача оттогава в лигата, което означава, че ходът на Барса е бил воден от носталгията. Но също и с поглед към бъдещето, което предстои...

Това наистина е носталгия за нещо, което изглеждаше отдавна отминало. Усещане за дългогодишна загуба, което лесно се предизвиква. През септември 2013 г. Барса разби Райо Валекано с 4:0, но остана тъжният факт, че за първи път от 315 мача каталунците бяха притежавали топката по-малко от съперника си (тоест от времето преди ерата на Гуардиола). През миналия шампионат тенденцията сякаш продължи и дори се задълбочи, защото процентът на контрол на кълбото падна до 44% срещу Севиля. Каталунците отново спечелиха срещата, но детайлите не останаха незабелязани, включително сред щаба на Сетиен. Може би голяма част от отговорите бяха леко преувеличени. Все пак срещу Севиля бе един от само пет мача (от общо 410), в които блаугранас притежаваха кълбото по-малко от съперника. И въпреки това мнозина се бяха съгласили с присъдата на "Ел Мундо", че "топката вече се е превърнала в чужд елемент". Още един факт, който говори много - през миналия сезон при Валверде отборът стигна максимум до 791 паса на мач, което е само още един отговор на въпроса защо Барса се обърна към Сетиен.

"Нямам шампионски медали и богата биография, а само ангажимент към една идея", признава новият наставник. А неговата идея всъщност е тяхната. Идеята на Барселона! Ето, той я изрази: "Това са само думи", бе казал във вторник. А в неделя вече станаха и действия. В края на седмицата въпросът бе как ще играе Барса, защото от резултата почти никой не се интересуваше. Може би трите точки се приемаха за даденост, затова ставаше дума най-вече за идентичност и философия. И двубоят в неделя наистина даде някои отговори. Беше твърде рано за заключения. Дори Сетиен настоя, че не може да оцени отбора си все още, докато не получи шанс да изгледа запис на мача и да го анализира правилно.

Неговият ангажимент идеятта не изключва вариативност и търсене на специфични решения, но все пак това беше първи поглед към футбола, който вероятно ни предстои да гледаме в бъдеще. Нещо като заявка за намерения. Барса се подреждаше в нещо като 3-4-3 или 3-5-2, което поставя Меси в центъра. С топката Жорди Алба пък бе позициониран толкова напред, колкото и един от нападателите (Ансу Фати). На практика цялото крило бе оставено за него, но Сетиен го обясни така: "Ако видите данните, бих се обзаложил, че на Алба не му се налага да тича повече. Прекарва повече време в средата. По-добре е да направи усилие за 10 метра да спечели топката, отколкото да накараме целия отбор да тича 40-50 метра назад".

Както отчете треньорът, Барса бе смел, опитвайки да ограби топката възможно най-дълбоко в половината на съперника. Тоест с лице към противниковата врата, а не обратно към собствената. Системата може да съживи Бускетс, който е призван да се превърне в символа на идентичност. Самият Серхио е фен на Кике, а треньорът също го похвали: "Чувствата са добри. По-добре е да тичаш напред. Серхио има тази идея в главата си. Той е играчът, който най-добре разбира позицията си на терена и чете тази част от играта".

В неделя видяхме нова Барселона, в която дори момчето от дубъла Рики Пуч влезе да играе значителна роля, а Артуро Видал, за когото щабът смята, че е по-добър, отколкото хората си мислят, отново имаше решаваща принос. Видяхме отбор, който не изрита дълга топка, а градеше всяка атака отзад. Настояваше за "строгост", "психическа дисциплина", "90 минути концентрация" и "колективен механизъм", за да не бъдат изненадани на контра. Но също така бързо, може би прекалено бързо донесе вълнение, признание и дори чувство за принадлежност. Поне за някои. "Присъствието на Сетиен се усеща", обяви корицата на "Мундо Депортиво", а в. "Спорт" добави: "Много обнадеждаващо". Манифестът, както казват, е ясен: Притежание и контрол

Въпреки всичко обаче Барса се мъчеше да намери път, при това срещу Гранада. Вкара само един гол у дома, където през този сезон имаше 3 победи с 5:2, още една с 5:0, 4:0 и 2 с 4:1. Този път трябваше да чака до последните 20 минути, след като съперникът бе останал с човек по-малко. И то след червен картон, за който Диего Мартинес (треньор на Гранада) с право претендира, че е бил пресилен. Гранада бе ударил и греда, а Барса имаше само 6 удара в очертанията. "Не е толкова лесно, когато противникът се окопава толкова дълбоко", каза Сетиен. Но всъщност затворената тактика на Гранада улесни още повече притежанието на топката на домакините.

От 921 точни паса на Барса само 20% бяха напред, а във ветровита нощ и сух терен топката не вървеше толкова бързо, колкото на Сетиен му се искаше. Но въпреки всичко тя бе само и единствено тяхна. Понякога хората питат: "Колко от тези пасове наистина имат смисъл?", а отговорът е: "Всички". Със същия дебат са се сблъсквали Гуардиола и националите на Испания, преди да станат световни шампиони. За тях топката не е само креативност, а преди всичко контрол. Дума, която Сетиен подчертава, защото е нещо залегнало дълбоко в него. Пазенето на кълбото всъщност е защитен подход, по този начин лишаваш съперника от кислород.

Не е важен само резултатът, казва Кике, но целта всъщност е да постигнеш резултат. И той дойде от познато място. Меси вкара единственото попадение, завършвайки хубава атака с участието на Пуч, Бускетс Грийзман и Видал. Каквото и друго да се промени, Лео си остава същият. Точно както си пожела новият треньор. Гледал го е като съперник, виждал е как феновете на врага го аплодират. Дори се е чувствал горд, че е бил побеждаван от Меси! Играчите, които Кике адмирираше толкова дълго, сега са неговите собствени футболисти. "Да разполагаш с Меси ти дава душевен мир. Той просто направи това, което е правил цял живот", сподели Кике.

Сид ЛОУ, Guardian, превод на в-к "Тема спорт"